" " "
Недей никого буди! Черновите разглеждай и плътно
попридърпай ръкава, че мръзнат ръцете ти пак.
В ранно утро най-верните нотки намираш ти смътно
и трева посребрена вещае ти скорошен бяг.
Сутрин чаят за теб непривично горещ е и вкусен.
Сутрин кухнята пуста и тясна е, но и не е.
Сутрин хрускат тревите със някакво собствено хрускане.
Да се бяха отърсили от съня ноемврийски поне.
Сутрин - улици пусти и кладенци празни на двора.
Несъбудени всички са, само че чуват насън
въртележката скърцаща - сякаш тя нещо говори,
а лъжичката чайна потраква със сребърен звън.
Към тавана потегля възсиният дим на цигара.
Вятър нервно пробягва със пръсти по нотния ред.
Черновите прелиствай, без на никого скръб да докараш.
И съдбата чети, без да будиш ни свой, ни съсед.
перевод - Галина Иванова
" " "
Никого не буди, разбирай черновые работы,
На замерзшие руки сильней натяни рукава.
Это раннее утро. Находятся верные ноты.
Это первая изморозь. За ночь седеет трава.
Утром кажется чай непривычно горячим и вкусным,
Утром тесная кухня пуста и ничуть не тесна,
Утром травы хрустят от мороза, но собственным хрустом
Не умеют себя пробудить от осеннего сна,
Утром улицы гулки, колодцы дворов опустели,
Всё живое уснуло и грезит, но слышит сквозь сон
Коростельные скрипы облезлой пустой карусели,
Мелодичный негромкий серебряной ложечки звон,
К потолку поднимается синий дымок папироски,
Ветер чуткими пальцами нервно бежит по ладам...
Никого не тревожь, вороша черновые наброски,
Никого не буди, разбирая судьбу по складам...
автор- Наталия Панишева