Холод

Екатерина Дмитриевич
Тающий снег.
           Бег
С истертых страниц
                лиц
В песок на пустой
                брег
И в плиты столиц –
                ниц.
Тающий свет.
            Вслед
Вытекших зим
            дым.
Тусклый рассвет  –
            вишен цвет
Пледом укрыт
            шерстяным.
Стужи и вьюг
            друг,
Видишь, изба
            пуста,
Стынущих рук
            слышен  стук
В дверь, что век
            заперта.


1 октября 2012