ЗАЛЕЗ
Янко Стефов
По отсрещния баир
слизат гърбави гори.
Уморено, най-подир
слънцето зад тях се скри.
Пламна хоризонтът цял.
Омагьоса ме така –
като пръстен засиял
върху твоята ръка .
Дълго мракът след това
не посмя да приближи.
И остана синева
над горите да кръжи.
Тъй и моето сърце
слънчево залязва в мен.
Боже, в твоите ръце
слагам сетния си ден !
http://www.stihi.ru/2012/10/09/1117
ZACHOD SLONCA
Tam na wzgorzu przygarbione
lasy schodza w dol pomalu.
Slonce, praca swa znuzone,
juz za nimi sie schowalo.
W krag horyzont plonie caly.
Patrze nan jak urzeczony-
takim blaskiem sie rozpalil
jak na palcu twym pierscionek.
Potem dlugo nocy ciemnosc
blizej podejsc sie nie wazy.
I zostaje ciemny blekit
ponad lasem jak na strazy.
Tak tez wlasnie moje serce
do zachodu chwili zmierza.
Boze, przyjmij- w Twoje rece
swoj ostatni dzien powierzam!