„СОВЕСТЬ”
Борис Абрамович Слуцкий (1919-1986 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪВЕСТТА
Повест стара за съвест започва.
Вечна тема е нейната власт.
Но понякога с морна отсрочка
съвестта глухо скрита е в нас.
В глъбините душевни невинна,
в битието ни съдник е твърд.
Тя е двойник на хемоглобина –
трудно с нея, без нея е смърт.
Давим нейния глас с алкохоли,
славим, мъмрим, разсичаме, колим,
но издържа на бой и товар,
на разчупване, късане, ръчкане,
и остригвана, бита, измъчвана,
тя не губи от своята жар.
Ударения
СЪВЕСТТА
ПОвест стАра за сЪвест запОчва.
ВЕчна тЕма е нЕйната влАст.
Но понЯкога с мОрна отсрОчка
съвесттА глУхо скрИта е в нАс.
В глъбинИте душЕвни невИнна,
в битиЕто ни сЪдник е твЪрд.
Тя е двОйник на хемоглобИна –
трУдно с нЕя, без нЕя е смЪрт.
ДАвим нЕйния глАс с алкохОли,
слАвим, мЪмрим, разсИчаме, кОлим,
но издЪржа на бОй и товАр,
на разчУпване, кЪсане, рЪчкане,
и острИгвана, бИта, измЪчвана,
тя не гУби от свОята жАр.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Слуцкий
СОВЕСТЬ
Начинается повесть про совесть.
Это очень старый рассказ.
Временами, едва высовываясь,
совесть глухо упрятана в нас.
Погруженная в наши глубины,
контролирует все бытие.
Что-то вроде гемоглобина.
Трудно с ней, нельзя без нее.
Заглушаем ее алкоголем,
тешем, пилим, рубим и колем,
но она на распил, на распыл,
на разлом, на разрыв испытана,
брита, стрижена, бита, пытана,
все равно не утратила пыл.
Борис Слуцкий
СОВІСТЬ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Починається повість про совість.
Cтара розповідь, в котрий раз.
Часом визирне ледь, а натомість
Совість глухо захована в нас.
Десь занурена в наші глибини,
Контролює бутя наше десь.
Щось подібне до гемоглобіну.
Важко з нею, не можна і без.
Заглушаємо вщент алкоголем,
Тешем бідну, пиляємо, колем,
Та вона, на розлив, на розпил,
На розлом, на розрив, – як затята,
Брита, стрижена і розіп;ята, –
Не змолола запал на пил.
* (вариант перевода с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
This is tale about the conscience,
Such an old and long even story.
Sometimes coscience is hided, locked well
Inside us, hardly could itself show.
Deeply merged in the abyss of ourself
It controls out being all over.
It is like heamoglobin of blood cells –
Hard to be with it, without – impossible.
We are smothing it with the alcogol doze,
Trim it, saw it, chop it and cut it,
But it's steady for cutting, for trimming, for sawing,
And for tearing, breaking, and other things...
It is steady
for most of actions, done in world –
Shaving, beating, haircutting, dispersing...
But no any could have the effect though –
It has fire, that could not be lost.
---------------
Руският поет, писател и преводач Борис Слуцки (Борис Абрамович Слуцкий) е роден на 7 май 1919 г. в гр. Славянск, Донецка област. Завършва едновременно Московския юридически институт и Литературния институт „Максим Горки” (1941 г.). Първите му отпечатани стихове са от 1941 г. в сп. „Октябрь”. Участник е във Великата отечествена война, където е раняван. Публикува поезия, мемоарна проза и радиопиеси в издания и сборници като „Литературная газета”, „Знамя”, „Акцент”, „Советская потаенная муза” и др. Превежда поезия от езика идиш, издава сборника „Поэты Израиля” (1963 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1957 г.). Автор е на стихосбирките „Память” (1956 г.), „Время” (1959 г.), „Сегодня и вчера” (1963 г.), „Работа” (1964 г.), „Память. Избранное” (1965 г.), „Современные истории” (1969 г.), „Годовая стрелка” (1971 г.), „Доброта дня” (1973 г.), „Продленный полдень” (1975 г.), „Неоконченные споры” (1978 г.), „Избранное” (1980 г.), „Сроки” (1984 г.) и др. Умира на 23 февруари 1986 г. в гр. Тула.