Търкулна паричка в пътеките прашни
най-късото циганско лято,
а после се шмугна из сухите храсти,
до лозето с грозде от злато.
Почти като циганче сухо преглътна,
в устата му слюнка се стече.
С изцапани пръсти накъса чевръсто
два грозда и търти далече...
Натири козите, подплаши ятата
и ореха ловко обрули.
Лукава усмивка разтегна устата:
„Пече, сякаш още е юли.”
И хоп притъмня. Думна циганска сватба
Дъждът затанцува с дайрето.
В последното лято, кой дявол открадна
парата, що гря на небето?...