"Беше вторник, 13-ти. ..."
Маргарита Петкова
Беше петък, ноември... Не помня числа.
Пихме вино червено и бяло.
Вън умираше тихо сама есента,
в нас се раждаше ново начало.
Беше петък - един уморен, тъжен ден.
Бе с безумство белязан, не само.
Стана късно. Заспах... Беше сложил за мен
за възглавница твоето рамо.
После май се събудих - сега спеше ти
и луната бе спряла над тебе.
Долових в тъмнината любими черти -
във ръцете ми спеше разнежен.
И така ни завари сама утринта.
Как те пуснах, не зная все още.
В този петък ми даде очи любовта,
с тях те гледах и денем и нощем.
Пак е петък. Пореден. Не помня числа.
Ти обичаш, уви, вече друга...
Всеки петък те гледам с очи на жена,
дето люби и мрази те лудо.