Сергей Есенин
Королева
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Кралица
Дивна вечер. Заник слънце.
По треви пълзи мъгла.
До плета край склона стръмен
мержелее бял сукман.
Чудна песен от звездите
по тополите трепти.
Зная, чакаш, ти кралице,
твоя крал да долети.
Плавно плъзга се в небето
месец в гърбица превит.
Зад горите по полето
от копита звън ехти.
Галопира конник личен,
здраво повода държи.
Ще те отведе, кралице,
в чуждоземни ширини.
Дивна вечер. Заник слънце.
Чувам коня как пръхти.
Ах, постой на склона стръмен,
до плета, кралице ти.
КралИца
ДИвна вЕчер. ЗАник слЪнце.
По тревИ пълзИ мъглА.
До плетА край склОна стрЪмен
мержелЕе бЯл сукмАн.
ЧУдна пЕсен от звездИте
по топОлите трептИ.
ЗнАя, чАкаш, ти кралИце,
твОя крАл да долетИ.
ПлАвно плЪзга се в небЕто
мЕсец в гЪрбица превИт.
Зад горИте по полЕто
от копИта звЪн ехтИ.
ГалопИра кОнник лИчен,
здрАво пОвода държИ.
Ште те отведЕ, кралИце,
в чуждозЕмни ширинИ.
ДИвна вЕчер. ЗАник слЪнце.
ЧУвам кОня кАк пръхтИ.
Ах, постОй на склОна стрЪмен,
до плетА, кралИце тИ.
Королева
Пряный вечер. Гаснут зори.
По траве ползет туман.
У плетня на косогоре
Забелел твой сарафан.
В чарах звездного напева
Обомлели тополя.
Знаю, ждешь ты, королева,
Молодого короля.
Коромыслом серп двурогий
Плавно по небу скользит.
Там, за рощей, по дороге
Раздается звон копыт.
Скачет всадник загорелый,
Крепко держит повода.
Увезет тебя он смело
В чужедальни города.
Пряный вечер. Гаснут зори.
Слышен четкий храп коня.
Ах, постой на косогоре
Королевой у плетня.
1913-1915