Вечная любовь. Вековна, Йорданка Господинова

Владимир Петрович Трофимов
Йорданка Господинова

ВЕКОВНА
http://www.stihi.ru/2012/10/07/824
               

Невидима за хората любов  -
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
 
На тежко вино взела лудостта,
на нежна пролет плахите трептения...
Обречена на страст и красота,
пияна от изстрадани  вълнения.
 
Чаровна – със хлапашка суета,
безумна – като грешно увлечение –
любов на гордо влюбена жена,
опивана от дръзко откровение.
 
С такава обич свято те дарих,
с такава лудост вечно те желая…
Намерих те - любов ти подарих,
вековна като истинска магия.


ВЕЧНАЯ ЛЮБОВЬ

До трепета желанная она,
Любовь от глаз людских сокрыта,
Страдать благословляет тишина,
С любовью
                искренность надежды
                слита.

Заимствую всю нежность у весны,
Вино подскажет верный путь к задору...
Приметы жгучей красоты видны,
Волнуют страсти дивно в эту пору.

Уже безумство грешное влечёт,
Очарование – почти подросток.
Ручей любви в душе такой течёт –
Зовёт на подвиг новый перекрёсток.

И магия, как вечность, дразнит.
Я жертвовать, дарить себя готова,
Прими мою любовь – как праздник!
Сними с души условностей оковы.

      Перевод с болгарского Владимира Трофимова