„ВЕСЕЛИЯТ БЕС” („ВЕСЕЛЫЙ БЕС”)
Валери Петров (1920-2014 г.)
Болгарские поэты
Переводы: Лев Озеров, Валерий Веселов
Валери Петров
ВЕСЕЛИЯТ БЕС
Във „Свети Илия”,
зад вратата баш,
има зография
с поп и богаташ.
Пресмирени пози,
черквица в ръка.
Да, но кой е този,
с козите крака?
Те по терк скован са,
целите от пръст.
Той е Ренесанса,
дързък и чевръст.
Казват, на катъри
спрели тука чак
майстор некадърен
с даровит чирак.
Даровит и умен,
с дързък, бърз език –
ктитор и игумен
смразили го в миг.
И не му платили
всичките пари.
И го понабили
мъничко дори!...
Но в мъстта си гъста,
зъл като оса,
пред стената пъстра
спрял той начаса.
Нямало го знака,
що се пише днес,
и затуй чиракът
изрисувал бес.
Бесът му излезъл
не дотам във стил,
ала той бил весел,
че си отмъстил.
В шапката си боднал
четка и пера
и запял свободно
в старата гора.
Но щом влезли в черква
поп и ктитор лош,
ктиторът зачерквал,
попът стъргал с нож,
но във мазка плътна,
с кръв сълзи и пот,
бил споен гнева на
тъмния народ.
И на тази фреска
в драскания край,
бес до днеска плеска
и хоро играй!...
Валери Петров
ВЕСЕЛЫЙ БЕС (перевод с болгарского языка на русский язык: Лев Озеров)
В „Святом Илье” – мгновенье!
Над вратами – стоп!
Есть изображение:
богатей и поп.
В позах больно строгих,
со свечой в руке.
Кто же козлоногий
от них невдалеке?
Те каноны чтили,
он же – сын земной
в ренессансном стиле,
пестрый, озорной.
Крепкою рукою
век назад иль два –
кто писал такое?
Говорит молва:
негаданно-нежданно
явились в некий миг
мастер бесталанный
и гений ученик.
Дерзок, вольнодумен
с самых юных лет,
ктитор и игумен
порешили: нет!
Зло его бранили
(как-никак, а власть),
и не заплатили,
и побили всласть.
От обиды жгущей
снова ученик,
востроглазый, злющий,
пред стеной возник.
И назло интригам
(ремесло он знал)
подмастерье мигом
беса набросал,
чтобы куролесил,
священников бесил.
Был художник весел –
лихо отомстил.
Вышел подмастерье
с песней в ближний лес,
ткнул он кисти, перья
в шапку и – исчез.
Спохватились сразу
власти, а потом
кистью ктитор мазал,
поп скоблил ножом.
А под краской – старый
слой, в нем кровь и пот,
гнев запекся ярый,
что скопил народ.
И сегодня также
жив он, не исчез –
бес поет и пляшет,
корчит рожи бес.
* (экспромт: Валерий Веселов)
И не только рожи
корчит сатана –
Оплошай прохожий –
Враз, сведёт с ума!