Сергей Есенин
*** Отговорила роща золотая
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Говореше дъбравата златиста
езика на брезите с весел глас
и жеравите – прелетните птици,
отлитат, не жалеят вече нас.
Защо да жалят? Всеки тук пътува –
пристига, връща се, оставя дом.
Заминеш ли, все родното сънуваш
и месеца над езерния склон.
Стоя аз сам сред равнините голи,
а вятър жеравите е отвял,
замислям се за младостта си волна,
ала за миналото нямам жал.
Не жаля пропилените години,
за люляка душата не жалей.
Горят в градина ярките калини,
но този огън няма да ни сгрей.
Не обгоряват гроздове златисти,
във жълтини не губи се трева,
дървото както рони тихо листи,
тъй роня аз печалните слова.
И щом се с вятър времето измита
и тях ненужни ще смете за миг...
Кажете тъй ... дъбравата златиста
говореше на милия език.
1924
***
ГовОреше дъбрАвата златИста
езИка на брезИте с вЕсел глАс
и жЕравите – прЕлетните птИци,
отлИтат, не жалЕят вЕче нАс.
ЗащО да жАлят? ВсЕки тук пътУва –
пристИга, врЪща се, остАвя дОм.
ЗамИнеш ли, все рОдното сънУваш
и мЕсеца над Езерния склОн.
СтоЯ аз сАм сред равнинИте гОли,
а вЯтър жЕравите е отвЯл,
замИслям се за младосттА си вОлна,
ала за мИналото нЯмам жАл.
Не жАля пропилЕните годИни,
за лЮляка душАта не жалЕй.
ГорЯт в градИна Ярките калИни,
но тОзи огън нЯма да ни сгрЕй.
Не обгорЯват грОздове златИсти,
във жълтинИ не гУби се тревА,
дървОто кАкто рОни тИхо лИсти,
тъй рОня аз печАлните словА.
И щОм се с вЯтър врЕмето измИта
и тЯх ненУжни ще сметЕ за мИг...
КажЕте тЪй ... дъбрАвата златИста
говОреше на мИлия езИк.
***
Отговорила роща золотая
Березовым, веселым языком,
И журавли, печально пролетая,
Уж не жалеют больше ни о ком.
Кого жалеть? Ведь каждый в мире странник -
Пройдет, зайдет и вновь покинет дом.
О всех ушедших грезит конопляник
С широким месяцем над голубым прудом.
Стою один среди равнины голой,
А журавлей относит ветром в даль,
Я полон дум о юности веселой,
Но ничего в прошедшем мне не жаль.
Не жаль мне лет, растраченных напрасно,
Не жаль души сиреневую цветь.
В саду горит костер рябины красной,
Но никого не может он согреть.
Не обгорят рябиновые кисти,
От желтизны не пропадет трава,
Как дерево роняет тихо листья,
Так я роняю грустные слова.
И если время, ветром разметая,
Сгребет их все в один ненужный ком...
Скажите так... что роща золотая
Отговорила милым языком.
1924