промеж всего

Марк Тош
защемит сердце
сгустком вдарит
куда-то глубже
чем артерия
для сна

ты мне была
судьбой подарена
а я
тобой
удручена

не по болезни
стынет сердце

не от красавицы-любви

на сто замков
закрою дверцу

и ты себя мне
не дари