Земята се събуди недолюбена,
от жажда черноземът се напука…
А вятърът безкрайно срича блудното
и отлетя в безпътици към Юга.
Земята се събуди непогалена
и тъжна за една стаена ласка…
Ята на птици изгрева запалиха
и свлякоха от хребетите мрака.
За да възкръснат огнени в душата ми
и страстно да ме върнат в твойте мисли.
Там май отдавна спътник е тъгата ти?
Открий ме…Със любов ще те пречистя.
Със стъпките на минали желания
в очите ти до лудост ще танцувам…
Ще бъда огън, клетва и предание,
във всеки нежен шепот ще ме чуваш.
До прага на изгряващото утро
ще молиш пак дъжда да бъде летен.
А случи ли се, някой ще пробуди
искрите на едно различно време….
Земята се събуди…А навярно
със нея любовта ми се завърна.
Какво, че този вятър южно бяга,
щом с него мога пак да те прегърна…