Сергей Есенин - Черемуха

Мария Шандуркова
Сергей Есенин
Черемуха

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Черешата

Черешата ухаеща
разцъфна с пролетта
и вейките златеещи
накъдри нежно тя.

Росата блика медена,
в кората й сълзи,
под нея тъй зелено е,
сияе и сребри.

А там, где сняг стопява се
сред корени в трева,
забързва, устремява се
сребрист поток вода.

Черешата ухаеща,
разпуснала коси,
зелена и сияеща
на слънцето блести.

Шуми вълната в ручея,
с води да я облей,
промъква се да чуе тя,
как песнички й пей.

ЧерЕшата

ЧерЕшата ухАеща
разцЪфна с пролеттА
и вЕйките златЕещи
накЪдри нЕжно тЯ.

РосАта блИка мЕдена,
в корАта й сълзИ,
под нЕя тЪй зелЕно е,
сиЯе и сребрИ.

А тАм, где снЯг стопЯва се
сред кОрени в тревА,
забЪрзва, устремЯва се
сребрИст потОк водА.

ЧерЕшата ухАеща,
разпУснала косИ,
зелЕна и сиЯеща
на слЪнцето блестИ.

ШумИ вълнАта в рУчея,
с водИ да я облЕй,
промЪква се да чУе тя,
как пЕснички й пЕй.

Черемуха

Черемуха душистая
С весною расцвела
И ветки золотистые,
Что кудри, завила.

Кругом роса медвяная
Сползает по коре,
Под нею зелень пряная
Сияет в серебре.

А рядом, у проталинки,
В траве, между корней,
Бежит, струится маленький
Серебряный ручей.

Черемуха душистая
Развесившись, стоит,
А зелень золотистая
На солнышке горит.

Ручей волной гремучею
Все ветки обдает
И вкрадчиво под кручею
Ей песенки поет.

1915