Измислих си една различна приказка
в която всички феи бяха смешни…
Не плачеха захласнато по принцове,
не хранеха напудрени надежди…
Не ходеха нагиздени по кладенци
да чакат някой там да ги нарочи.
По мръкнало не сееха в душата си
копнежи в заклинания пророчни.
Но бяха диви, луди чак за връзване
(на мен ли те или пък аз на тях приличам ).
Решаха ли сами си бяха кръстници
и можеха до болка да обичат.
Красиви в сивотата непремерена,
жадувани, но тайно, като грешници.
Не се опитвай да им мериш делника,
че имат само диви понеделници…
Останалото е една измислица,
от приказка в която са живяли.
Измислените феи стават истински,
когато някой с огън ги погали.