„ПЕРЕВЕРНУТОЕ”
Анатолий Ялдыш
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОБЪРНАТО
Днес на себе си близък съм – искам
да вечерям тържествено сам...
С пет звездички поднасям си „Плиска”,
за мезе слагам сиренце там.
Тъй, за тонус две чашки наливам си
и си спомням до морска вода
как на българка живото кимане
вместо „не” аз приемах за „да”.
А братушка от Стара Загора
ме покани в зимник с винен блян
и гърмяха бутилките в хор, а
тост обля три стени и таван!
С наште песни възпяхме Балкана,
беше Стенка при нас с песента
и отронвахме сълзи славянски
като тапи от вино в дланта.
Не разбирахме всичко дословно
с близък бащин (и майчин) език,
но раздумката братска – условно,
бе усмивка сред приказен блик.
В стиховете за нашата Волга
с него Дунав възпявахме ний...
Тази дружба душите ни колко
ще болеят? Опитай, открий!
- - -
Свърши плиската... В миг преобърна се
буен нрав от възторг към тъга...
Извини мойта свъсеност, българко,
ще полегна... Заспивам сега.
Сутринта ще търпя главоболие –
махмурлук ще тежи в моя взор,
и, готов за герой от пародии,
ще изчопля Мужика с топор!*
Ще си спомням ли още – не зная,
ще разтягам ли пътя си къс?
Да разнасям топор в Хималаите
или може по-близо – в Елбрус.
Може снобски към Солун, към Кан ли,
или вкъщи с мечти „при нозе”!
Не, ще тръгна към близки Балкани,
към прохладното мило мазе.
Там, до бъчвата с чашки препълнени
ще ме срещне братушка – Привет!
Край морето чаровната българка
ще ми кима с обърнато „нет”!
* Мужик с брадва е рисунка на етикета на съветската 30-процентна настойка „Стрелецкая”.
Ударения
ОБЪРНАТО
Дне́с на се́бе си бли́зък съм – и́скам
да вече́рям търже́ствено са́м...
С пе́т звезди́чки подна́сям си „Пли́ска”,
за мезе́ сла́гам си́ренце та́м.
Тъ́й, за то́нус две ча́шки нали́вам си
и си спо́мням до мо́рска вода́
как на бъ́лгарка жи́вото ки́мане
вме́сто „не́” аз прие́мах за „да́”.
А брату́шка от Ста́ра Заго́ра
ме пока́ни в зимни́к с ви́нен бля́н
и гърмя́ха бути́лките в хо́р, а
то́ст обля́ три́ стени́ и тава́н!
С на́ште пе́сни възпя́хме Балка́на,
бе́ше Сте́нка при на́с с песента́
и отро́нвахме съ́лзи славя́нски
като та́пи от ви́но в дланта́.
Не разби́рахме вси́чко досло́вно
с бли́зък ба́штин (и ма́йчин) ези́к,
но разду́мката бра́тска – усло́вно,
бе усми́вка сред при́казен бли́к.
В стихове́те за на́шата Во́лга
с не́го Ду́нав възпя́вахме ни́й...
Та́зи дру́жба души́те ни ко́лко
ште боле́ят? Опи́тай, откри́й!
- - -
Свъ́рши пли́ската... В ми́г преобъ́рна се
бу́ен нра́в от възто́рг към тъга́...
Извини́ мо́йта свъ́сеност, бъ́лгарко,
ште поле́гна... Заспи́вам сега́.
Сутринта́ ште търпя́ главобо́лие –
махмурлу́к ште тежи́ в мо́я взо́р,
и, гото́в за геро́й от паро́дии,
ште изчо́пля Мужи́ка с топо́р!*
Ште си спо́мням ли о́ште – не зна́я,
ште разтя́гам ли пъ́тя си къ́с?
Да разна́сям топо́р в Химала́ите
или мо́же по-бли́зо – в Елбру́с.
Мо́же сно́бски към Со́лун, към Ка́н ли,
или вкъ́шти с мечти́ „при́ нозе́”!
Не́, ште тръ́гна към бли́зки Балка́ни,
към прохла́дното ми́ло мазе́.
Та́м, до бъ́чвата с ча́шки препъ́лнени
ште ме сре́штне брату́шка – Приве́т!
Край море́то чаро́вната бъ́лгарка
ще ми ки́ма с объ́рнато „не́т”!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Ялдыш
ПЕРЕВЕРНУТОЕ
Я сегодня себе – самый близкий;
Сам себе подарил вечерок...
Откупорил пять звёздочек – Плиски,*
А в нарезку спроворил – сырок.
Капнул к тонусу, с форсом – две чарочки,
Вспомнил небо и море без дна,
Где лукавый кивок, у болгарочки,
Принимал за согласное – ДА.**
Где братушка, из Стара Загоры,
Зазывал меня в свой погребок
И гремели, как сводные хоры,
Три стены и один потолок!
Наши песни – про Стара планину
И про Стеньку, с турчанкой младой,
Вышибали слезу славянину,
Будто пробку, бутылью, в ладонь!
Пусть не всю понимали дословно,
Мы отцову и „матерну” речь...
Но братушкина сказка – условно,
Как заслонка в Емелину печь!
А в стихах, про родимую Волгу,
Он легко узнавал свой Дунай...
Шире душ наших, в дружбе недолгой,
Было ль что-то? Попробуй, узнай!
- - -
Плиска кончилась... Высохла чарочка,
Буйну голову клонит ко сну...
Да простит меня – хмыря, болгарочка,
Я прилягу... немного сосну.
Завтра встану, брезглив да расхристан,
Через рот опростаюсь нутром
И, пока не пришли пародисты,
Колупну Мужика с топором!
Что припомнится дальше – не знаю,
Даже думать о том не берусь...
С топором можно плыть в Гималаи,
А можно – поближе, в Эльбрус.
Можно, снобом, в Салоники, в Канны;
Можно дома, же... ёк, тебе, в бок!
Но скорее – я двину в Балканы,
Где прохладный открыт погребок.
Где на бочке – заветная чарочка,
Где братушка, махнёт мне – Привет!
Где лукаво мотнёт мне, болгарочка –
Только мне – перевёрнутым, НЕТ!
* „Плиска” – болгарский коньяк.
** Жесты. Кивок: по русски ДА, по болгарски НЕТ! Мотание головой: по русски НЕТ, по болгарски ДА!
http://www.stihi.ru/2012/08/29/8898