ПЕТЯ ДУБАРОВА (Петя Стойкова Дубарова) — родилась 25.04.1962 г. в Бургасе. Училась в английской гимназии. Покончила с собой, когда ей исполнилось всего 17 лет — 04.12.1979 г. Автор книги «Я и море», посмертно вышли — «Синейшее волшебство» и «Ласточка».
ПЧЕЛА
Като златна песъчинка
с нежни сребърни крила,
сякаш огнено око е —
трепка слънчева пчела.
Тя — трошица от луната —
пълни въздуха със звън,
често виждам я обляна
в злато слънчево на сън.
Със наслада в свойто детство
чувам топлия й глас.
Дълго слушам упоена
песента й пъстра аз.
ПЧЕЛА
Как золотая песчинка
с нежной сребринкой крыла,
тычется рыльцем в тычинки,
вьется над цветом пчела.
Лунная пулька отлита,
только безвредна она.
Вот она снова облита
солнечным золотом сна.
Сладостно слышать нам в детстве
голос уютный ее.
Дайте же пчелке напеться,
пусть до зимы нам поет...
СМЪРТТА НА ПТИЦАТА
Наведе главица раненото птиче,
притвори от болка очи
в ръцете на малкото мило момиче,
добри като топли лъчи.
И зрънце не иска, не иска водица,
замира доброто сърце.
Погледна със ужас, тъй, не като птица,
а само човешко лице.
Но ето крилцата едвам изтрептяха,
а после замряха за миг,
очичките малки за вечност заспаха,
заспа сърчицето без вик.
СМЕРТЬ ПТИЦЫ
Наклонит головку подбитая птичка,
от боли глаза заведет.
В ладонях у девочки милой — синичка
тепла и участия ждет.
Не хочет пшеницы, не хочет водицы,
сердечко тук-тук! — и замрет.
И смотрит на девочку, будто не птица,
страх смерти в лице у нее
почти человеческий. Крылья чуть дрогнут,
и девочка выдохнет: ах!
А птичка, в борьбе против тьмы изнемогнув,
спасенье найдет в Небесах.
НЕСТИНАРКА
На жълтите листа като жарава
разлива свойта дива песен
с коси червеножълти като лава
красива нестинарка-есен.
И босите и длани и колене
Трептят като крила на птица.
Протяга тя ръцете си към мене
и иска тайно като древна жрица
магийния си огън да ми влее,
с червената си жар да ме прегърне
и в млада нестинарка като нея
сърцето ми желае да превърне.
НЕСТИНАРКА
По листьям желтым отсветом костра
песнь девы молодой польется жарко.
Багряной лавой косы до бедра —
Прекрасна осень-нестинарка.
Ее босые ступни над огнем
порхают, трепеща, две нежных птицы...
Она протянет руки мне — пойдем!
Подобно древней жрице
магический огонь захочет влить
в меня — и нет желаннее подарка.
И сердце отогреть, и превратить
в младую нестинарку.