Лес в ожидании весны
Ольга Борисова
Лес в ожидании весны
Стоит прозрачный, молчаливый,
Лишь ветер стонет сиротливый
Средь пустоты и тишины.
И талою струей вода
Сбегает весело с пригорка,
И пролетает ворон зоркий,
Спеша неведомо куда.
Бреду извилистой тропой:
Струится свет сквозь ветви бледный,
И снега островок последний
Лежит в лощине голубой.
Еще природы грустен вид,
Еще деревья дремлют сладко,
А с небосклона луч украдкой
Верхушки сосен золотит.
= = = = = = = = = = = =
Гората чака пролетта
Перевод: Красимир Тенев
Гората чака пролетта.
Прозрачна и смълчана тя е.
Сиротно вятърът витае
сред тишина и пустота.
Водата бързоструйна там
подскача весело от хълма.
Прелита гарванът безмълвно
и бърза, за къде не знам.
Път вие тихичко снага:
през клони блясва слънце бледо,
и сняг на островче последно
лежи сред синя долчинка.
Природата е с тъжен взор
все още, дремят дървесата,
небесен лъч обагря в злато
върха на сънения бор.