Обичаш ме, защото съм различна.
По нощите, когато всички спят
две шепи синева в съня ти вричам
реша ли, че към тебе ще летя…
И паля тъмнината в две зеници
( студено ми е, няма ли звезди).
Живея небосводно, като птица
която гони утрото с мечти.
Жадуваш ме. И пак съм непозната,
различна от сега и от преди.
Такава, дето носи своя вятър
и нощем те целува с куп звезди.
Сънуваш ме. Но раждат се въпроси-
от тук къде и после докога?
Успя ли във съня си да докоснеш
онази, непокорната жена
която ти дарява жар сред зима
и по която твоя ден гори?
Днес знаеш сто причини да ме имаш,
какво, че съм различна от преди…