Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
ФЕНОМЕНЪТ СПОНТАННО ЧОВЕШКО САМОЗАПАЛВАНЕ
http://www.stihi.ru/2011/10/02/453
ФЕНОМЕНЪТ СПОНТАННО ЧОВЕШКО САМОЗАПАЛВАНЕ
Стотици са мистериозните случаи, на които науката не може да даде правдоподобно обяснение. В началото на ХХІ в., когато всеки ден съвременните технологии ни изненадват с нещо ново, все по-често се сблъскваме с феноменални загадки, подкопаващи нашето самодоволство, че всичко е научно доказано и каталогизирано.
Възможно ли е човешкото тяло да избухне в пламъци от само себе си и да се превърне в прах за няколко минути? Един бивш полицай, експерт по съдебна медицина, представя доказателства: възможно е!
Студен януарски ден на 1980 г. Агентът от научната полиция към Департамента за криминални разследвания на Великобритания Джон Хаймер разследва случай на смърт от изгаряне. В жилището на жертвата е топло и влажно. От мебелите струи странна оранжево-червеникава светлина. На килима Хаймер забелязва купчина бяла пепел – тялото. От единия край на пепелта се подават крака, а от другия почернял череп. Това е всичко, което е останало от 73-годишния Хенри Томас. С изключение на част от креслото с дървена рамка, на което бедният Томас е седял, нищо друго в стаята не било изгоряло. Оранжева луменисценция се прецеждала през лепкав слой изпарена и кондензирана плът, прилепнал към всеки предмет в стаята. Килимът и мокетът под трупа били овъглени само до границата на масата пепел.
Установено било, че креслото е горяло само при досега с тялото. След падането на овъглените човешки останки на пода нищо друго в стаята не се е запалило. Само тялото е продължило да гори, докато се превърне в купчина бял прах.
Съдебният лекар изказал хипотезата, че непушачът Томас случайно е паднал с главата надолу в камината, след което е седнал в креслото пред телевизора, горейки спокойно до смъртта си. Но камината не била запалена!
Хаймер бил поразен, че тази абсурдна реконструкция на фактите била официално приета. Той бил убеден, че се е сблъскал със случай на спонтанно човешко "вътрешно" изгаряне. Уведомил за това началниците си, които обаче отхвърлили тезата му като фантастична.
Как е започнало изгарянето на тялото? Защо в стаята не е изгоряло нищо друго, докато трупът на Томас се е превръщал в пепел? Хипотезата за спонтанното изгаряне на човешкото тяло предоставя отговори на тези въпроси. Но има ли доказателства за съществуването на този феномен?
– Само във Великобритания всяка година има близо 200 случая на спонтанно човешко изгаряне! – твърди днес Джон Хаймер.
Важен аргумент в полза на неговата теза е фактът, че дори пещите на крематориумите не успяват да изпепелят напълно труповете. Изгорените кости се смилат със специални машини. А прахът, който се получава, е сив, а не бял. Бялата прах на самоизгорелите е следствие на температури, значително надвишаващи 900-те градуса на пещите.
През 1986 г. 58-годишен мъж (по ирония на съдбата пенсиониран пожарникар) изгорял в къщата си в Ню Йорк. Всичко, което е останало от него, са два килограма пепел. А за да се изпепели изцяло едно човешко тяло, огънят би трябвало да достигне температура от 2500 оС. За сравнение "домашните" пожари, разрушаващи цели сгради, достигат средно температура от 200 оС.
В научните среди се опитват да обяснят феномена спонтанно самоизгаряне с теорията за т.нар. "ефект фитил": ако човек има тлъстини и е облечен със запалими дрехи, тялото може да изгори като свещ. Документиран случай на "ефект фитил" е изследван през 1965 г. от проф. Джи в университетската болница в Лийдс. Жертвата е била 85-годишна жена, паднала в запалената камина. Трупът изгорял, но овъглените останки били различни от характерните за случаите на спонтанно изгаряне. При спонтанното изгаряне например тялото се изпепелява.
Един от най-авторитетните експерти в областта на проучванията на феномена спонтанно самоизгаряне е Лари Арнолд, шеф на американската група за проучвания на паранормални явления "Пара Сайънс Интернешънъл". Той и Хаймер са събрали много доказателства за случаи на спонтанно самоизгаряне. В болшинството от случаите огънят произхожда от вътрешността на тялото и достига необичайно високи температури.
Хаймер твърди, че феноменът се дължи на реакция между водорода и кислорода, протичаща на клетъчно равнище в човешкото тяло. Мощта на дозирана смес на двата елемента може да се наблюдава при космическите совалки, които използват водород и кислород за гориво във фазата на излитане. При реакцията се произвежда топлина, достатъчна да превърне човешките кости в бяла пепел.
Други теории обясняват феномена с кълбовидни мълнии, с магнитни сили и дори с експлодиране на предозиран метан в червата.
Никой не е присъствал от начало до край на спонтанно човешко изгаряне, но има много свидетели на отделни етапи от "събитието". Един от тях е пожарникарят Джек Стейси. При инспектирането на изоставена къща Стейси се натъкнал на горящото тяло на някакъв скитник, познат в района като Бейли.
– На равнището на корема имаше процеп от десетина сантиметра! – спомня си Стейси. – От този процеп излизаше пламък със сила като при газова горелка!
За да загаси горящия скитник, Стейси вкарва в тялото му пожарогасител.
– Безспорно е, че горенето е започнало вътре в тялото! – категоричен е свидетелят.
През 1982 г. в Едмонтън, околностите на Лондон, умствено изостаналата Джени Сафин пламнала, както си седяла на стола в кухнята на дома си. До нея бил баща й, който видял, че Джени изведнъж "засияла". Секунда по-късно тялото й било обвито в пламъци. Бащата я бутнал върху мивката и пуснал чешмата, викайки зет си, който пристигнал навреме, за да види жената, излъчваща огнени пламъци от тялото си. Огънят бил укротен, но нещастницата починала в болницата.
Полицията дълго разследвала причините за смъртта на Джени. Накрая полицейският агент, натоварен със случая, написал в доклада си, че Джени е жертва на случай на спонтанно човешко изгаряне. Съдебният лекар д-р Дж. Бъртън заявил, че не може да упомене писмено термина спонтанно изгаряне, защото подобно нещо не би трябвало да съществува, и в доклада си определил случая като "фатално стечение на обстоятелствата".
– Пламъците излизаха от устата й, като че ли беше дракон, създавайки шум, приличащ на ръмжене! – припомня си Доналд Карол, свидетел на случай на спонтанно човешко изгаряне.
Отговор на въпросите търсят редица изследователи като Франко Осола, проф. Уйлям Крогман, Иван Сандерсън, Колин Уилсън и др. Регистрирани са случаи, при които тялото е напълно изгоряло, но дрехите върху него са непокътнати. Съществуват хипотези, свързващи самозапалването със земния магнетизъм, с т.нар. биоелектричество на човешката психика, с енергии, идващи от друго измерение, и пр. Официалната наука предпочита хипотезата за физическото разпадане, активирано след поемането на определени лекарства. Къде всъщност е истината? Застраховани ли сме срещу собственото си спонтанно изгаряне?