„Нима Девкалион е победител,
проходил след изтеклата вода.”
Владимир Стоянов
…И ти по мен ще хвърлиш камък-
В един Девкалион, объркал времето.
Ще спре душата да расте.
Отсам.
И глас на котви
и на мъртви светове
ще събере зад пясъчна коса
на Залива разсъхналите лодки.
С издигнати весла,
подпрели Господ,
в словесния акропол на лъжите,
след мен проходил по водата,
ще търсиш хлебната си пита.
А колко мрежи за Спасителя
невинно са приготвили гребците.
И ти по мене – зъл и плитък-
ще пратиш своите лапили…
Не ме съди за това пътуване.
Пребродил гласовете птичи,
под каменна грамада е сънят ми.
С един Девкалион от минало.
- - - - -
Не вярвам,че е ден за тръгване-
гребците са отпуснали веслата.
А вятърът се скита като жерав,
забравил пътя за обратно.
И окънтяват твоите лапили
закотвените нощем лодки.
Нима Девкалион е победителят,
възкръснал от задгробния си поход…
Наоколо,
в останалите мрежи,
Светът отново се разражда.
Като предчувствие за вечност.
Като замах един…на прашка.