Вън духа зимен вятър, зима носи,
вън леден дъжд по клоните вали.
Под тоя дъжд душата скита боса
и всичко в мен е свито и боли.
На този дъжд съм гневен, него хуля,
години духа този вятър лют.
Замръзна термометърът под нулата
и докога все студ, и студ, и студ.
Ще дойде, казват, пролет, ще изгрее
в небето горе слънце и за мен.
Но мръзне днес душата ми.
На нея
разправяйте за утрешния ден.
Защото днес живея!
Как да пазя
за утре заран днешния живот?
Навънка днес вали и днеска газя
калта под сивия небесен свод.
Разбирате ли – плаче днес душата.
Тя утре с друга болка ще боли.
Ще духа утре утрешният вятър
и утрешният дъжд ще ме вали...
Обичам утре, но сега живея.
Какъв ли ще е утрешният ден?
Прогнозата е: люти ветровеи
и тежка зима.
Като тази в мен...