На децата ми
Какви богатства и имоти
да ви оставя, мили мои?
Нали във филма на живота
бях вечно слабият герой!
С портфейл - завинаги продънен -
по път - за мой късмет - трънлив,
в света, с добро и зло изпълнен,
аз месех хляба ни горчив.
Нито сребро, нито жълтици
за вас аз съумях да скътам.
Прибрах във възелче пшеница,
перо от птица - там от пътя.
Пшеницата ще ви научи
как трудно се постига хляба.
Понякога ще ви се случи
от масата да ви го грабнат...
Перото птиче ще е знакът
да не забравяте простора.
Градете си с любов гнездата,
търсете пътища орлови.
Когато от света си ида,
не ще сте пак дърво без корен.
При всяка болка и обида
аз ще се връщам като спомен.
А като видите пшеница,
разцъфнала през пролетта,
над нея трепкащата птица
ще бъде моята душа.
Завещание
Перевод с болгарского Валерия Латынина
Моим детям
Что, кроме страданий сердечных,
Оставить вам, дети мои?
В спектакле судьбы быстротечной
Я все проиграла бои!
Худые портфели носила.
Порою мой путь был нелеп.
И с привкусом горьким месила
Для вас незатейливый хлеб.
Не нажиты мною хоромы
И золото, и серебро...
Лишь - узел с пшеницею скромный
Да птицы пролетной перо.
Вам выжить поможет пшеница,
Сельчане пропасть не дадут,
Когда ненароком случится,
Чтоб хлеб со стола украдут...
А чтоб не забыли простора,
Вас в небо перо позовет.
Дай Бог вам земного обзора
С достойных орлиных высот!
Когда я уйду в поднебесье,
Не будете жить без корней,
Помогут вам сказки и песни
Из детских безоблачных дней.
Когда же над спелой пшеницей
Пичуга замашет крылом,
То знайте, душа моя птицей
Летает в просторе родном.