Тъжачка за селото, Плач о селе-пер. В. Латынина

Дафинка Станева
Боже Господи, виж ги селата ни
как умират немили-недраги.
А далеч са децата ни златни -
аргатуват по чуждите прагове.

Тук кукуваме ние, стариците,
за да бдим над душите на мъртвите.
И дочакваме заран зорницата,
взрени в немия купол на църквите.

Хляб вдовишки делим само с кучета -
зер, отдавна ги няма комшиите.
И посрещаме, който се случи -
инак...пак самотия до шията.

Внуци гледат с очи мълчаливи
как търгаши ни слагат ярема.
И пресмятат за дядова нивица
колко сребърника ще вземат.

Боже наш, скоро с теб ще се срещнем -
да се вайкаме вече е късно.
Прибери ни нас, Господи, грешните,
но дано пак селата възкръснат!

Плач о селе

Перевод с болгарского Валерия Латынина

Погляди, Господь, на наши села,
На больное угасанье их.
Наши дети, вырвавшись из школы,
Спины гнут, как слуги, на чужих.

Стали мы похожи на кукушек.
Над погостам по-сиротски бдим.
И с мольбою на кресты церквушек
И на звезды дальные глядим.

Всех собак бездомных привечаем -
Их хозяев затерялся след.
Одиноких путников встречаем,
Чтобы скрасить горечь общих бед.

Наши внуки смотрят молчаливо,
Как купцы цепляют нам хомут
И считают, сколько с нашей нивы
Барышей по осени возьмут.

Боже правый, скоро будет встреча,
Мы покинем опустевший край.
Приюти нас, грешных, в царстве вечном,
Но воскреснуть нашим селам дай!