А.
Ты придешь однажды в этот дом,
Только я тебя уже не встречу.
Глаз твоих не обожгу огнём,
Тёплых рук не опущу на плечи.
Ты тихонько сядешь, как привык,
Против кресла моего пустого.
Из груди твоей прорвётся крик,
Но в ответ не прозвучит ни слова.
И, наверное, душа моя,
В лад с твоей тихонечко поплачет.
И тебе, кто так любил меня,
Пожелает счастья и удачи.
10.11.12
* * *
ТИ ДОЙДЕ ВЕДНЪЖ ВЪВ ТАЗИ КЪЩА
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
Ти дойде веднъж във тази къща.
Само толкоз, вече те не срещнах.
От очите ти не грее огън,
ръка на рамото ми не отпускаш.
Присядаш тихичко, като по навик
срещу мойта празна табуретка.
От гръдта ти се изтръгва вик,
но в отговор ни дума не отеква.
И навярно моята душа
редом с твойта тихичко заплаква.
И ти, който толкоз ме обичаше,
успех и щастие ми пожелаваш.