Не убивай у мен онзи миг свобода
който врича мечтите ми в стихове…
Аз съм твоя със всяка изтрита сълза,
щом без теб в мен е дяволски тихо.
И стаено…Почти като свършил живот…
Няма грешки със минало време,
ако в нощ като тази в небесния свод
по звездите, до лудост стаени
не открием сами онзи, верния път,
който пали искри в тишината…
Пак очите ми диво към тебе вървят.
И отдавна научих цената
на самотното време и жаркия миг.
Днес съм мъдра от минали грешки.
А навярно от мъдрост пак криле си открих
и с любов ново утро посрещам…