„ДРУЗЬЯМ”
Геннадий Михайлович Черепов (1934-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЕ, БРАТЯТА
„Колко сте прокълнатите,
наречени грешници?”
Къде ги срещнах? Казвайте, сестра и брат!
В какви епохи други? Сред какви вселени?
Аз помня ясно: как към залези вървят
слепци, палячовци, блажени...
Бълнува океанът. Кърви в прилив нов...
Мухи са раните небесни облетели –
пълзи тълпа, продала своята любов,
без вяра и без път... Ти бе ли там, не бе ли?
С чудовищната Брьогел-четка участта
безмерен ужас на тълпата запечата.
Вървят в нощта. След туй... Пропадат в пропастта.
Бълнува океанът. Кръв следите мятат.
Мрак рани сви и скри очите на деня.
Сред звезден студ съм там, над пропастта надвесен,
огньове слушам, стона на души ловя
в акорди на хорала звезден.
Безумци! Не желаят Божия любов...
Какво е Бог с науката му за смирение,
в сърцата щом витае тоз тревожен зов,
кръв леденее от небожии учения.
Надничам в пропастта. Вилнее огнен ад.
Вовек звучат и мрат въздишки угнетени.
Аз помня ясно: тъй към залези вървят
слепци, палячовци, блажени...
Ударения
ТЕ, БРАТЯТА
„Ко́лко сте прокъ́лнатите,
наре́чени гре́шници?”
Къде́ ги сре́штнах? Ка́звайте, сестра́ и бра́т!
В какви́ епо́хи дру́ги? Сред какви́ вселе́ни?
Аз по́мня я́сно: ка́к към за́лези вървя́т
слепци́, паля́човци, блаже́ни...
Бълну́ва океа́нът. Къ́рви в при́лив но́в...
Мухи́ са ра́ните небе́сни облете́ли –
пълзи́ тълпа́, прода́ла сво́ята любо́в,
без вя́ра и без пъ́т... Ти бе́ ли та́м, не бе́ ли?
С чудо́виштната Брьо́гел-че́тка участта́
безме́рен у́жас на тълпа́та запеча́та.
Вървя́т в ноштта́. След ту́й... Пропа́дат в пропастта́.
Бълну́ва океа́нът. Кръ́в следи́те мя́тат.
Мрак ра́ни сви́ и скри́ очи́те на деня́.
Сред зве́зден сту́д съм та́м, над пропастта́ надве́сен,
огньо́ве слу́шам, сто́на на души́ ловя́
в ако́рди на хора́ла зве́зден.
Безу́мци! Не жела́ят Бо́жия любо́в...
Какво́ е Бо́г с нау́ката му за смире́ние,
в сърца́та што́м вита́е то́з трево́жен зо́в,
кръв ледене́е от небо́жии уче́ния.
Надни́чам в пропастта́. Вилне́е о́гнен а́д.
Вове́к звуча́т и мра́т възди́шки угнете́ни.
Аз по́мня я́сно: тъ́й към за́лези вървя́т
слепци́, паля́човци, блаже́ни...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Геннадий Черепов
ДРУЗЬЯМ
„Сколько вас проклятых,
названных грешными?”
Но где я их встречал? Скажи, сестра иль брат?
В каком созвездии, в какой иной эпохе?
Я помню явственно: вот так же шли в закат
Слепцы, паяцы, скоморохи...
Спал, грезя, океан. В него втекала кровь.
Как муха, по краям вечерней раны неба
Ползла толпа людей, запродавших любовь,
Без веры, без пути... Ты был там или не был?
Позднее Брейгеля чудовищная кисть
Весь ужас этих толп и лиц запечатлела.
Они шли в Ночь. Потом... в провал оборвались.
И грезил океан. И кровь следов алела.
Мрак рану зализал; закрыл глазницы дня.
Я вышел в холод звезд; склонился над провалом
И стоны душ ловил, и слушал шум огня
В аккордах звездного хорала.
Безумцы! На Земле им был не нужен Бог...
Что Бог с Его простой наукой о смиренье,
Когда в сердцах витал звенящий зов тревог,
Кровь леденил наркоз таинственных учений.
Я заглянул в провал. Сверкнул огнями ад.
Давно, давно в веках звучат и гаснут вздохи.
Я помню явственно: вот так же шли в закат
Слепцы, паяцы, скоморохи...
---------------
Руският поет Генадий Черепов (Геннадий Михайлович Черепов) е роден през ноември 1934 г. в с. Чьорная Гряз, Алтайския край. Арестуван по обвинение в терористична дейност, той е осъден и дълги години лежи в затвора. След освобождаването му през 1963 г. учи във Факултета по ядрена физика към Красноярския университет, увлича се от философия и езотеризъм. През 1967 г. отново е арестуван и излежава нова присъда. Пише стихове от 1953 г., когато е в лагера Озерлаг. През годините, в които е на свобода, негови стихове излизат в сп. „Знамя”, сп. „Дон”, сп. „Октябрь”, антологията „Поэзия концлагерей” (1976 г.) и др. Автор е на стихосбирката „Недра” (1983 г.). Умира на 25 ноември 2001 г. в старчески дом в Ставрополския край.