”Красота спасет мир.”
Ф. Достоевский
Сладострастна усмивка краси
начервените алени устни.
Щом разпусне изкусно коси
водопад от коприна препуска
по гърба, раменете. Виси
пред нослето й кичурче русо...
Ах, безбожна е таз красота!
Бяла кожа, очите – елмази…
Като пир посред чума е Тя.
Игнорирам я. После се мразя.
Красотата спасява света?!
Може би… Но боя се че тази
Бог не я е създал, а Сатан –
да погубва мъжете с лъстта си.