Не си отива лятото от нас, Не покидает лето нас

Дафинка Станева
Когато всички ветрове приседнат
да си отдъхнат в мекия сумрак
и лятото обагря за последно
поля и хълми с медноохрен знак,

да идем с теб под старите чинари
с останалите без мечти листа,
които в залезния танц догарят
и тихо шепнат: "Сбогом!" на света.

Ръцете ни ще се превърнат в клони
със спомени за птици и гнезда.
Като сълза дървото ще отрони
в косите ни чинарова звезда.

И въпреки тревогата неясна,
че идва възрастта на есента,
в душите ни отново ще проблясва
звездата трепкаща на любовта.

Но в стъпките на идващата есен,
в сезона на притихващата страст
с теб пак ще чуваме мотив за песен:
"Не си отива лятото от нас!"

НЕ ПОКИДАЕТ ЛЕТО НАС

Перевод с болгарского Валерия Латынина

Когда, устав кружиться всуе,
Присядут ветры отдохнуть,
А лето охрою рисует
Жнивье, холмы, безлюдный путь,

Пойдем под старые чинары,
Где листья, ветром сметены,
В закатном плавятся пожаре
И шепчут миру:"До весны!"

Там превратятся руки в ветви
И вспомнят птичьи голоса.
Звезда чинарная засветит
У нас с тобою в волосах.

И, вопреки поре ненастья,
что по пятам уже идет,
Звездой нечаянного счастья
Любовь закатная мелькнет..

Пусть осень бездорожье месит,
Ослаблевает страсти власть,
Но все еще не смолкла песня:
"Не покидает лето нас!"