Ах, този петел
Научно-фантастичен разказ
Допреди минутка си мислех, дали това, което ще Ви разкажа е твърде невероятно, за да го приема за възможно. Но нали там горе – в космоса всичко може да се очаква? Реших да оставя на Вас да определите доколко невъзможното е над възможно.
Преди всичко трябва да знаете, че това беше един дълъг и приятен сън.
Завърнал се командир на космически кораб ми разказваше. Ще Ви предам дословно разказа му. Тъй като съм само журналист и не разбирам от космонавтика, не мога да си обясня някои неща. Сънят ми се стори интересен. Веднъж ми се присъни учен, който сънува основните положения на бъдещите си открития. Ако искате си правете сами изводи докато слушате настоящия ми сън – Ваша работа. Тъй че, слушайте! Капитанът разказваше:
„Летяхме си спокойно. Изведнъж сякаш пропаднахме вдън земя. Това за в космоса не може да се каже, но аз не мога да изразя по-добре положението, в което изпаднахме. Чувства! Как да ти ги опиша? Ако можеш да се почувстваш птиче, хванато и затворено в клетка… А нашето положение бе много по-незавидно. Не, ти не би могъл от тук да си го представиш. Представи си сравнително малко пространство във вид на кълбо – празно кълбо със здрава стена – мощно силово поле. Затвори си очите и се опитай да си го представиш! Но силовото поле … То не е от познатите досега на науката. И ние не можахме да го разберем добре. Когато навлязохме във вътрешността на „кълбото” ние преминахме полето съвсем свободно. И тогава дойде ужасът. Отвътре ние бяхме безсилни пред това творение на природата. Ние бяхме затворени. Сами в безкрайната пустош. Не можехме да се отскубнем от тази „дупка”. Да, това бе „дупка в космоса”. Почувствахме се като в ковчег живи закопани под земята, макар че далеч от нас нямаше никаква земя или нещо подобно. Сигурно знаеш какво представляват щорите. Това дяволско поле ни пропусна навътре, а навън… Бяхме изправени пред непреодолима стена. Свободна ивица, спасителен отвор?! Това бе напълно вероятно, но ние не го намирахме. Някой е казал: „Блажени са верующите”. Ние все си оставахме вътре. Не намирахме…”
Точно в този момент петелът на съседите ме събуди. Аз останах да размишлявам: „Би ли било възможно всичко това? Поле, силово поле „като щори”?А той се бе върнал … в кораба. Значи бяха преминали. Хм…сън! А възможно ли е да няма отвор? Постоянно вътре се блъскат космически материали… Каква би била структурата на това поле? Как би изглеждало вътре такова „кълбо” без изход? А той ми разказваше. Той щеше да отговори на всички мои въпроси.
Ах, този петел…!
Толкова се обърках, че се отказах повече да мисля. Запътих се със свити юмруци към съседите…
Вече свършвам. Късно е. Отивам да спя.
Какъв ли ще бъде следващият ми сън?
Само този петел…
Разказът е написан
в периода 1971-72 г.
http://www.stihi.ru/2013/04/17/6968