Сега се крия под чадъра
в дъжда от огън и лъчи.
Очаквам сякаш влак на гара-
но все душата ме боли...
Дойдох напразно на почивка...
но в търсене се уморих,
изгубих своята усмивка
и стана тъжен моя стих...
Тук чувствам празната хипноза...
Във кръговрат съм омаен...
И търся свойта вярна поза.
Утеха няма тук за мен!
Аз виждам гола суетата...
Тук всичко е лъжа за мен.
О, кич е всичко на земята,
от него съм обезверен!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Под зонт я прячусь на вокзале
С утра пекло сейчас валИт
Хоть поезда не опоздали
Не просто так душа болит.
Я зря стремился на побывку
Спешил, надеялся, устал
И потерял свою улыбку
И стих мой лёгкость потерял.
Я безусловно под гипнозом
Попал в такой круговорот
И не найду удобной позы
Здесь ничего меня не прёт.
И всё покрыто суетою
И ложью всякий окружён
И кич гуляет над землёю
И я безверьем поражён