В живота си до днес, не съм живуркал
и винаги съм бил боец на страж,
с младежки хъс, навсякъде се юрках,
събирал съм от всякъде кураж!
Напрягал съм се все, до изнемогна...
Макар стотинки все да съм броил.
Но надявал съм се някога да мога,
на своята Съдба, да стана мил!
стремял съм се на всички да помагам!
И бях от туй аз, удовлетворен...
Посрещаха ме хората на прага,
с надежда някаква, те гледаха на мен!
На много радости не съм се радвал.
От лукса на живота бях лишен!
На мойта съвест всичко съм докладвал!
И истински от туй аз бях блажен!
Човещината си аз исках да доказвам!
Каквото можех всекиму съм дал!
Опазих се от общата зараза,
не съм бил, за изтриване парцал!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я до сегодня жил не прогибался
И был бойцом – сим званьем дорожу
И с молодым задором улыбался
И был, как все подвержен куражу.
И напрягался до изнеможенья
Старался и копеечку копил
Имел надежду, веру и терпенье
Своей судьбе, когда-то стану мил.
Я всем помочь действительно стремился
Не важно - кто, друзья или родня
Старался, был настойчив, не скупился
И все с надеждою смотрели на меня.
А жизнь есть жизнь и бедность в ней не новость
Но я воистину был счастлив и блажен
Без люксов, «без наваров» - только совесть
И ничего не надо мне взамен.
По нраву мне простая человечность
Она определяет бытиё
Когда нас в гости ожидает вечность
Негоже быть похожим на тряпьё.