Имам педя душа,
много леко се носи под лявото рамо.
Може и да греша,
но по мярка я дялам за мене си само.
Малка колкото лист,
не поисках под чуждо небе да се кротне.
Не, не съм егоист.
Аз съм просто поредният педя самотник.
По широкия свят -
избеляла от времето стара картина,
като мисъл за цвят
тя през няколко чужди живота ще мине.
Сред човешкия лов
ще се гмурне подобно на мидичка речна.
Просто педя любов,
съхранила последното зрънце човечност...