Във нощи, разпокъсани от мислене
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци
реши ли, че в зора ще се превръща.
И се преражда с всяко пълнолуние
по-мъдро…Като страж, покрил Земята
Ти помниш ли все още тази блудница,
която твоя сън превърна в клада?!...
И ти се врече с всичките си лудости
да бъде мост от тебе до мечтите.
А в мигове, в които някак трудно
сълзите се стаяваха в очите
с една любов, по-нежна от докосване
и с шепа огън делника ти стопли…
И днес, във нощи тъжно омагьосани
тя още със звездите ти говори…