http://www.youtube.com/watch?v=V-84uH4OQAw
Зимна нощ /На масата гореше свещ/
Земята цялата бе в скреж
в пейзаж неднешен.
На масата гореше свещ,
свещта гореше.
Мушици както в летен рой
летят към пламък,
така снежинките безброй
кръжаха рано.
Виелицата - майстор вещ
на чаши беше.
На масата гореше свещ,
свещта гореше.
А в озарения таван
нозе и длани
съдбовно сплитаха се там
в отсенки странни.
Обувки две към пода вмиг
подеха звънко.
И лампа восъчен език
впи в рокля тънка.
В прозорците - тих, бял валеж
с мъгла омешан.
На масата гореше свещ,
свещта гореше.
И вятър разлюля стъкла.
И жар - съблазън
размаха ангелски крила
кръстообразно.
Тъй мина февруари свеж,
честит и грешен.
На масата гореше сещ,
свещта гореше.
------------------------
превод - Галина Иванова
Зимняя ночь /Свеча горела на столе/
Мело, мело по всей земле
Во все пределы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
Как летом роем мошкара
Летит на пламя,
Слетались хлопья со двора
К оконной раме.
Метель лепила на стекле
Кружки и стрелы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На озаренный потолок
Ложились тени,
Скрещенья рук, скрещенья ног,
Судьбы скрещенья.
И падали два башмачка
Со стуком на пол.
И воск слезами с ночника
На платье капал.
И все терялось в снежной мгле
Седой и белой.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
На свечку дуло из угла,
И жар соблазна
Вздымал, как ангел, два крыла
Крестообразно.
Мело весь месяц в феврале,
И то и дело
Свеча горела на столе,
Свеча горела.
Борис Пастернак
1946 г.