Авторизованный перевод Инессы Соколовой
Под ветром пустынным рождаются
скульптуры в песчаных дюнах.
Веками их вид изменяется.
Мечта – повидать в полнолунье.
Давно притомилась в стремлении
с тобой прогуляться в пустыне
и в диких грехах на мгновение
в ночи раствориться как иней.
Не мирно течет ожидание:
не дружит огонь со стеклом.
С утра – наказанье молчанием,
Желание не увлекло.
Позволь улететь и не сдерживай!
Пустыня давно меня ждет.
Домой возвращусь я как прежняя,
любовь никуда не уйдет…
ПУСТИННО
Йорданка Господинова, България
http://www.stihi.ru/2013/01/05/9388
В пустинята се раждат ветрове
и вплитат пръсти в пясъчните дюни.
И сякаш не години…Векове,
белязани от жадни пълнолуния
са стелели мечтите ми към теб.
В пустинята се връщам с тъмнината.
И сякаш всички диви грехове
ме карат да съм част от тишината…
Номадка, не дочакала света
да стъкне с ласка някъде огнище.
От пътищата утро си крада,
без пътища в деня ми няма нищо…
Не ме задържай…Нека да летя,
пустинята зове жената в мене.
И само там се връщам у дома,
открила обич в лудото си време…