Слънцето рисува по лицето ти
весели пътечки синева.
В погледа ти дяволито свети,
сякаш плахо пита: Докога
ще сънуваш вятърните мелници
в нощи, от които те боли…
И ще палиш тези сиви делници
с въгленчета, скрити в две очи.
В две тръпчинки утрото се спъва
и хлапашки иска да е с теб.
Влюбена, зората те целува
и ти врича цялото небе…
Този ден е твой и днес, и утре –
подари му смисъл да лети.
Щом във две очи светът се буди
с нова обич пак ще се роди…