„ЗНАЮ, ЗНАЮ – В ДОМЕ КАМЕННОМ…”
Ольга Фёдоровна Берггольц (1910-1975 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗНАЯ, ЗНАЯ – В СГРАДА КАМЕННА
Зная, зная – в сграда каменна
съдят, разпити редят
за душата моя пламенна,
искат да я въдворят.
За правдива чест изстрадана,
за другарски поглед мой
те ръждив прозорец дават ми,
пред вратата с часовой...
Ударения
ЗНАЯ, ЗНАЯ – В СГРАДА КАМЕННА
Зна́я, зна́я – в сгра́да ка́менна
съ́дят, ра́зпити редя́т
за душа́та мо́я пла́менна,
и́скат да я въдворя́т.
За правди́ва че́ст изстра́дана,
за друга́рски по́глед мо́й
те́ ръжди́в прозо́рец да́ват ми,
пред врата́та с часово́й...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ольга Берггольц
ЗНАЮ, ЗНАЮ – В ДОМЕ КАМЕННОМ…
Знаю, знаю – в доме каменном
Судят, рядят, говорят
О душе моей о пламенной,
Заточить ее хотят.
За страдание за правое,
За неписаных друзей
Мне окно присудят ржавое,
Часового у дверей...
1938 г.
---------------
Руската писателка и поетеса Олга Бергголц (Ольга Фёдоровна Берггольц) е родена на 3/16 май 1910 г. в Санкт Петербург. Завършила е висшите курсове при Института по история на изкуствата и филологическия факултет при Ленинградския университет (1930 г.). През младежките си години е работила като кореспондент на в. „Советская степь” в Казахстан, за което разказва в книгата си „Глубинка” (1932 г.). От 1931 до 1934 г. работи като редактор на заводския в. „Электросила” в Ленинград, като до 1935 г. издава книгата си с очерци „Годы штурма”, сборника с разкази „Ночь в Новом мире” и стихосбирката „Стихотворения”, която я прави известна сред поетическите среди. През 1938 г. е арестувана и затворена по обвинение, че е замесена в контрареволюционен заговор. През същата година е разстрелян първият й мъж – поетът Борис Корнилов. Година по-късно поетесата е освободена и реабилитирана. През годините на Втората световна война Олга Бергголц работи в обсадения Ленинград и написва своите най-добри поеми, посветени на защитниците на града: „Февральский дневник” и „Ленинградскую поэму”. След войната излиза книгата й „Говорит Ленинград”, поставена е пиесата й „Они жили в Ленинграде”, пише цикъл стихове за Сталинград (1952 г.), трагедията „Верность” (1954 г.), появява се и първата й книга с проза „Дневные звезды” (1959 г.). Между 1960 и 1970 г. излизат нейните стихосбирки „Узел”, „Испытание”, „Верность” и „Память”. Умира на 13 ноември 1975 г. в Ленинград, погребана е във Волковското гробище.
* (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
Well, I know – in a stone house
I'm talked about, judged and fixed...
They intend my soul ardent
Thus to hold in their captive.
For the righteous suffering,
For my friends unsigned in some laws,
They'll award me the rust window
And a guard against the door.