Сергей Есенин
*** Цветы мне говорят – прощай
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Цветята ми шептят – прости,
главичките си ниско свеждат,
че вече няма да поглеждам
в лицето й и в родна шир.
Любима, е какво! Какво пък!
Видях ги аз, видях земята
и трепета с гробовен дъх
приемам като ласка свята.
Което е постигнато от мен
в живот, преминал със усмивка,
аз ще разказвам всеки ден,
че пак ще се повтаря всичко.
И все едно – ще дойде друг,
тъга за мен не ще го гложди,
дошлият, скъп, ще бъде чут,
той песни по-добри ще сложи.
И, чули песен в тишина,
любимата със друг любими
ще спомнят и за мен тогаз
като за цвят неповторими.
Октомври 1925
***
ЦветЯта ми шептЯт – простИ,
главИчките си нИско свЕждат,
че вЕче нЯма да поглЕждам
в лицЕто й и в рОдна шИр.
ЛюбИма, е каквО! КаквО пък!
ВидЯх ги Аз, видЯх земЯта
и трЕпета с гробОвен дЪх
приЕмам като лАска свЯта.
КоЕто е постИгнато от мЕн
в живОт, премИнал със усмИвка,
аз ще разкАзвам всЕки дЕн,
че пАк ще се повтАря всИчко.
И всЕ еднО – ще дОйде дрУг,
тъгА за мЕн не щЕ го глОжди,
дошлИят, скЪп, ще бЪде чУт,
той пЕсни пО-добри ще слОжи.
И, чУли пЕсен в тишинА,
любИмата със дрУг любИми
ще спОмнят и за мЕн тогАз
като за цвЯт неповторИми.
***
Цветы мне говорят - прощай,
Головками склоняясь ниже,
Что я навеки не увижу
Ее лицо и отчий край.
Любимая, ну, что ж! Ну, что ж!
Я видел их и видел землю,
И эту гробовую дрожь
Как ласку новую приемлю.
И потому, что я постиг
Всю жизнь, пройдя с улыбкой мимо, -
Я говорю на каждый миг,
Что все на свете повторимо.
Не все ль равно - придет другой,
Печаль ушедшего не сгложет,
Оставленной и дорогой
Пришедший лучше песню сложит.
И, песне внемля в тишине,
Любимая с другим любимым,
Быть может, вспомнит обо мне
Как о цветке неповторимом.
Октябрь 1925 г.