Селски звезди, Сельские звезды - пер. В. Латынина

Дафинка Станева
Не са в журнали с лъскави корици,
ни в клип със отегчени топ-звезди.
Жени обикновени - селски жрици,
които бдят над родните бразди.

В душите им - богати ниви ширни -
се раждат обич, милост, светлина.
Даряват ги, отплата без да дирят -
изкупват сякаш хорската вина.

На масата им хляб ще се намери
за близък и далечен, чужд и свой.
Добро, що дават, на кантар не мерят -
отколешно лекарство за покой.

Тях слънце, студ и вятър ги гримират
със бръчки - неразчетен йероглиф.
Смъртта в ръцете с плетка ги намира,
а сводът ги покрива мълчалив.

Душите им отлитат просветлени -
с тях сее Бог небесните бразди.
А щом сърцата ни от болка стенат,
покой ни пращат селските звезди.

Сельские звезды

Перевод с болгарского: Валерия Латынина

Их не найдешь на глянцевах страницах,
На вечерах с пресыщенной "попсой".
Они - простые труженицы, жрицы,
Что бдят над огородной полосой.

В их душах, как на нивых необъятных,
Рождаются и милость, и любовь,
Они их дарят миру без отплаты,
Грехи людские искупая вновь.

Они всегда откроят людям двери
И хлеб найдут для близких и чужих.
Добро, что дарят, на весах не мерят -
Ведь это средство для покоя их.

Их гримирует то жара, то стужа.
Встречают смерть с вязанием в руках.
Им лицедейский стон газет не нужен.
Беззвучно исчезают в облаках.

Бог в борозды небесные их сеет.
Восходит над землею звездный свет.
И эти звезды исцелить умеют,
Когда покоя в наших душах нет.