Ольга Мальцева-Арзиани
Романс уходящей осени...
http://www.stihi.ru/2010/12/14/1302
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Романс за отминаващата есен...
Мокра снежинка се стапя в сълза,
вятърът скита из парка невидим...
Как да забравя очите ви аз,
тези очи със дългите мигли.
Губи се чудният есенен чар,
вехнат гиргините ярки и мили.
Нашата среща за мене е дар...
Виждам очите със дългите мигли.
Пръска ни вече първият сняг,
скри из листата пейзажите свидни.
Бродим ний двама във тихия парк,
плачат очите със дългите мигли.
Аз бих останал до Вас да стоя,
тихо повтарял бих Вашето име...
Вие заминахте... само в съня
виждам очите и дългите мигли.
Романс за отминаващата есен...
МОкра снежИнка се стАпя в сълзА,
вЯтърът скИта из пАрка невИдим.
КАк да забрАвя очИте ви Аз,
тЕзи очИ със дЪлгите мИгли.
ГУби се чУдния Есенен чАр,
вЕхнат гиргИните Ярки и мИли.
НАшата срЕща за мЕне е дАр...
ВИждам очИте и дЪлгите мИгли.
ПрЪска ни вЕче пЪрвият снЯг,
скрИ из листАта пейзАжите свИдни.
БрОдим ний двАма във тИхия пАрк,
плАчат очИте със дЪлгите мИгли.
КАк бих остАнал , до Вас да стоЯ,
тИхо повтАрял бих вАшето Име...
ВИе замИнахте... сАмо в сънЯ
вИждам очИте със дЪлгите мИгли.
Романс уходящей осени...
Мокрой снежинкой растает слеза,
Ветер гуляет за парком старинным.
Я не забуду Ваши глаза,
Эти глаза средь ресниц Ваших длинных.
Осень уходит, теряют наряд
Празднично убранные георгины.
Я нашей встрече, кажется, рад...
Вижу глаза средь ресниц Ваших длинных.
Припорошило первым снежком,
Скрыло из листьев опавших картины.
Тихо по парку мы бродим вдвоем,
Плачут глаза средь ресниц Ваших длинных.
Я бы остался в осенних мечтах,
В старой беседке шептал Ваше имя...
Но Вы ушли...Лишь являются в снах
Ваши глаза средь ресниц Ваших длинных...
Фото: Мария Шандуркова
VII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2012/05/13/940