„ТЫ СО МНОЙ – И КАЖДЫЙ МИГ МНЕ ДОРОГ...”
Степан Петрович Щипачёв (1898/1899-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ СИ С МЕН И ВСЕКИ МИГ Е ЗЛАТЕН
Ти си с мен и всеки миг е златен.
Може би години са пред нас,
но ще дойде болка, след която
за последна среща идва час.
И звездите в срещи неизменно
ще обменят светещи води.
Но къде в студената вселена
ще открия твоите следи?
Ударения
ТИ СИ С МЕН И ВСЕКИ МИГ Е ЗЛАТЕН
Ти́ си с ме́н и все́ки ми́г е зла́тен.
Мо́же би годи́ни са пред на́с,
но ште до́йде бо́лка, след коя́то
за после́дна сре́шта и́два ча́с.
И звезди́те в сре́шти неизме́нно
ште обме́нят све́тешти води́.
Но къде́ в студе́ната вселе́на
ште откри́я тво́ите следи́?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Степан Щипачёв
ТЫ СО МНОЙ – И КАЖДЫЙ МИГ МНЕ ДОРОГ...
Ты со мной – и каждый миг мне дорог.
Может, впереди у нас года,
но придет разлука, за которой
не бывает встречи никогда.
Только звезды в чей-то час свиданья
будут так же лить свой тихий свет.
Где тогда в холодном мирозданье,
милый друг, я отыщу твой след?
1944 г.
* (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
You are with me, and every moment
Is dear to me. May be we have years,
But a departure, which is unavoidable,
Will come, with no further meeting.
But the stars, when someones meet together,
Will pour light in old quiet way.
Where will I find your twinkling traces
In this cold universe, my friend?
---------------
Руският поет Степан Шчипачьов (Степан Петрович Щипачёв) е роден на 26 декември 1898/7 януари 1899 г. в селището Шчипачи, Пермска губерния. Твори в направлението социалистически реализъм. Член е на съюзите на писателите и художниците на Руската федерация, бил е председател на секция „Поезия” към Съюза на писателите на СССР. В детстото си е играл ролята на Тимур в знаковите съветски филми „Тимур и его команда” и „Клятва Тимура”. Автор е на стихосбирките „По курганам веков” (1923 г.), „Одна шестая” (1931 г.), „Фронтовые стихи” (1942 г.), „Строки любви” (1945 г.), „Славен труд” (1947 г.), „Стихотворения” (1948 г.), „Ладонь” (1964 г.), „Товарищам по жизни” (1972 г.), „Синева России” (1976 г.), „У горизонта” (1982 г.), на книгите-поеми „Домик в Шушенском” (1944 г.), „Павлик Морозов” (1950 г.), „12 месяцев вокруг Солнца” (1969 г.) и на повестта „Берёзовый сок” (1956 г.). За творчеството си е носител на редица държавни и международни награди. Умира на 1 януари 1980 г. в Москва.