VII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2012/05/13/940
В ЕДНА ЗАМАЯНА, ЛЮТИВА УТРИН
Първолета Маджарска.
Перник, България
Стихотворение на болгарском языке
http://www.stihi.ru/2012/08/03/6387
В ЕДНА ЗАМАЯНА, ЛЮТИВА УТРИН
В ЕДНА ЗАМАЯНА, ЛЮТИВА УТРИН,
когато слънцето все още се събужда -
прикътана сред пух от мързеливи облаци,
пътеката се плъзна сред шубраците,
за да съзре мънистата на мравките.
В такава утрин вятърът подсвирна
на пчелите,
а те на кошера във питата се вкопчиха.
Баща ми сложи мрежа на главата
и ръкавици дочени до лактите,
за да открадне капки медовина
пак от летящото, пияно войнство
за куп филийки сладки на децата.
В една замаяна, лютива утрин,
когато Дядо Господ се протяга
и пържи слънцето горещо във тигана,
баща ми беше Бог със мрежа на главата,
а аз жужах около него и събирах
нектар от дланите му работливи,
и в думи-пити медни ги превръщах
за кошера на дългите си нощи
ИЗУМЛЕНА И ВЛБЮЛЕНА Я В УТРО!
Вольный литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
ИЗУМЛЕНА И ВЛЮБЛЕНА Я В УТРО!
Спит солнце-соня долго беспробудно
средь пуха мёрзлых белых облаков,
причудлива тропинка меж кустов,
монисто на траве из муравьёв.
И ветерок насвистывает пчёлам,
батяня невод опустил на голову,
на руки – рукавицы грубые, по локоть.
Он, чтоб не получить урок жестокий,
от грозного, летающего воинства,
ни капли мёда выронить не должен,
ждут хлеба с мёдом дети, беспокоятся.
Изумлена и влюблена я в утро!
Всевышний наш лучи протянет Солнца,
оно – гигантский противень как будто.
Отец, как добрый Бог, сквозь сеть смеётся.
Аки пчела, жужжу в трудах своё:
лью урожай в котёл огромный, прочный.
Ах, детство, счастьем полнилось житьё,
воспоминания приходят ночью.
03.02.13
Фото © Ольги Пономаревой