Сламка с мъх зелен

Мокро.
От дъжда е.
Рамото ми уязвимо,
докосвано от поглед,
целувано от устни...
Дъжд.
Намирам те  в ромола
дъждовен
и губя те
отмит от мислите -
полягам в чистото бельо
на времето,
а ти
в сърцето ми приседна
меко.