„КОГДА НА БРАТСКУЮ МОГИЛУ...”
Николай Федорович Дмитриев (1953-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ БРАТСКАТА МОГИЛА ВРЪЩАМ
Към братската могила връщам
аз често своята тъга
и мисля: Можеме ли също
тъй да загинем за Москва?
Да ни погълне мрак, зловещо
да ни зарови снежен шал?
За тоз четирсетлетен грешен
суров животец – ни е жал.
Навярно можем. Но сред боя
ще ни гнети въпрос нелек:
Известно ли е на героя,
че с къса памет е човек?
И че Москва след бой ще сложи
не пред юнак – пред хитреци,
бандити, мутри и велможи,
и гешефтари, и крадци.
И тези ванки самозвани,
и тези, цицащи с ламтеж,
пред статуите ще застанат
със своя кучешки кортеж.
Ще гледат криво, ще се стряскат
душите с чуждоземна стръв,
с могила „братска” – остров Пасха,
с култура странна, с чужда кръв.
Ударения
КЪМ БРАТСКАТА МОГИЛА ВРЪЩАМ
Към бра́тската моги́ла връ́штам
аз че́сто сво́ята тъга́
и ми́сля: Мо́жеме ли съ́што
тъй да заги́нем за Москва́?
Да ни погъ́лне мра́к, злове́што
да ни заро́ви сне́жен ша́л?
За то́з чети́рсетле́тен гре́шен
суро́в живо́тец – ни е жа́л.
Навя́рно мо́жем. Но сред бо́я
ште ни гнети́ въпро́с неле́к:
Изве́стно ли е на геро́я,
че с къ́са па́мет е чове́к?
И че Москва́ след бо́й ште сло́жи
не пред юна́к – пред хитреци́,
банди́ти, му́три и велмо́жи,
и гешефта́ри, и крадци́.
И те́зи ва́нки самозва́ни,
и те́зи, ци́цашти с ламте́ж,
пред ста́туите ште заста́нат
със сво́я ку́чешки корте́ж.
Ште гле́дат кри́во, ште се стря́скат
души́те с чуждозе́мна стръ́в,
с моги́ла „бра́тска” – о́стров Па́сха,
с култу́ра стра́нна, с чу́жда кръ́в.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Дмитриев
КОГДА НА БРАТСКУЮ МОГИЛУ...
Когда на братскую могилу
Я приношу свою тоску,
Я думаю: а мы смогли бы
Вот так погибнуть за Москву?
Уже навек во тьме кромешной
Уткнуться в снеговую шаль?
Сорокалетней, многогрешной,
Угрюмой жизни – тоже жаль.
Смогли б, наверно. Но не скрою,
Что в бой ушли б с большой тоской:
Известно ль было тем героям
О куцей памяти людской?
И что Москву к ногам положат
Не трёхнедельным удальцам –
Бандитам, стриженным под ёжик,
Своим ворюгам и дельцам.
И всем самоновейшим ваням,
И тем, кто кормится при них,
Кто подплывает к изваяньям
С собачьих свадебок своих.
Стоят, косясь не без опаски,
С иноплемённою душой.
Им те высоты – остров Пасхи
С культурой странной и чужой.
---------------
Руският поет Николай Фьодорович Дмитриев е роден на 25 януари 1953 г. в с. Архангелско, Московска област. Завършва Орехово-Зуевския педагогически институт (1973 г.). Член е на Съюза на писателите на Русия от 1977 г., като през 70-те години е най-младият член на писателския съюз. Автор е на стихосбирките „От този свят съм” (1975 г.), „За себе си” (1978 г.), „С теб” (1982 г.), „Жива тъмнина” (1983 г.), „Вик: наяве и насън ” (1999 г.), „Три милиарда секунди” (2004 г.), „Нощни славеи” (2004 г.) и др. Работи като учител по руски език и литература в средно училище в гр. Балашиха, Московска област. Лауреат е на много национални награди за поезия. Умира на 13 юни 2005 г.