В минутата, когато замълчавам

В МИНУТАТА, КОГАТО ЗАМЪЛЧАВАМ

***

В минутата, когато замълчавам
пред теб и твоите песни,
към светлина вратата се отваря
и търся пътя неизвестен
с изгубената моя вяра.

Загубих я във пепелта от обич...
А бях я вързала с въже на ревност...
А бях я зидала във мост над бездна...
А бях я вдъхнала във горски здравец...
Как се разпадна? Как изчезна?...

В минутата, когато замълчавам,
забравените въгленчета парят,
едно въже гърдите ми пристяга
и сякаш в бездната отново падам
от удара на старата ми вяра.

Но ти ме спираш - здравец ми подаваш
в минутата, когато замълчавам.
И твоя дух - тъй земен и тъй сладък,
ми връща обичта и вярата.