В сълзите ми - тихи пристанища,
акостират неувяхнали спомени,
а в душата ми мигове сбрани
се търкулват по склона, отронени.
И тъжа те залутана, скитаща,
с живи рани са мисли застлани,
потича вик по кръвта ми, непитаща
защо милее ме звън от камбани.
Осъмва тиха нощта, побеляла,
ражда болка в умиращи длани.
И тъжна песен би онемяла,но...
"Пази Го, Господи!" -
ръцете молят събрани.