Искандер Борисов Антонина

Антонина Димитрова -Болгария
АНТОНИНА
                Посвящается Антонине Димитровой

Она  мечтала  побывать в России,
Как птица, что торопится в  полёт.
Россия  ждёт. Её рассветы  сини,
И  встречу ту предвидит наперёд.

Она  о  встрече той давно мечтала,
И  тёмной ночью,  и  когда луна,
Когда  уходит поезд от вокзала,
И  на перроне снова тишина.

Ей  посчастливилось  в стране родиться,
Славянская  где  пламенная речь,
И   с  Севера  загадочная птица
Вновь  прилетела  сон её  беречь.

Болгария – Россия,  два народа,
Познавшие  и  дружбу  и разлад,
Где  Труд и  Песня  в зной и непогоду,
И  люди где с любовью говорят

«О  доблести, о подвигах, о славе»,
И  о царях – вершили всё цари.
Но  нет царей, они уже в опале,
Царей  уж  нет, какие  тут цари?!

Разбили, растащили, разделили
Страну,  что создавалась  на  века.
О  славе, о народе позабыли,
Культуру  превратили в  дурака.

Но  есть Россия, светлая Россия!
И  верит, что  придёт её черёд.
Россия – мать!  Твои  рассветы  сини,
И  Слава  всё – равно  к  тебе придёт!

Придёт  она той девочкой  безвестной,
Как- будто  из  далёкого  села.
Ты  снова  засияешь, как невеста,
И  вновь  свершишь  великие  дела!


Антонина
 
          Посвещавам на Антонина Димитрова

(Перевод с русского на болгарский: Антонина Димитрова)

Мечтала пътешествие в Русия,
разтворила криле за полет нов.
Очаква я Русия в утрин синя
и готви се за срещата с любов.

Отдавна тя бленува тази среща
и в тъмна нощ, и щом изгрей луна.
Потегля влак от релсите горещи,
перон самотен глъхне в тишина.

Тя във щастливата страна роди се,
где пламенна славянска реч се лей.
От Севера загадъчната птица
пак долетя в съня й да запей.

България – Русия, два народа,
познали са и дружба, и разлом.
Във труд и песни, в радост и неволя
там хората говорят си с любов

„За подвизи, за доблест и за слава“...
и за царе – за нас са пример те.
Царете няма ги. Поглъща ги забрава
и минало... Какви ти тук царе?!

Разбили, разрушили, разделили
страна, създавана от векове
и паметта за славата изтрили,
културата превърнаха във смет.

Но жива е и свята е Русия,
и знае, че ще дойде неин ред.
Русийо,майко с утрините сини,
знам, славата ще дойде и при теб!

Ще дойде тя, девойка неизвестна
навярно от далечните села.
Ще засияеш ти като невеста,
ще те прославят твоите дела!