Ольга Мальцева-Арзиани - Мы - защитники Родины

Мария Шандуркова
Ольга Мальцева-Арзиани
http://stihi.ru/2010/12/10/986

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

МЫ - ЗАЩИТНИКИ РОДИНЫ

Припев:
Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины.
Переводчики, снайперы,
И радистки в ночи.
Нас ведь так же калечило,
Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины,
Коль война в дверь стучит...

Медсестра в медсанбате,
Шепчет: "Помни о маме".
Кровь на белом халате,
А мальчишка в огне.
Нет нарядного платья,
Мальчик жив ради мамы...
Ей невестою стать бы,
А она на войне.

Военврач Иванова
Царь и Бог для мальчишек.
Генерал с полуслова
Подчиняется ей.
После страшных ранений
Не видать ей детишек,
И мальчишки в погонах
Ей заменят детей.

Наш кинолог Наташа
День и ночь у вольера.
Ведь собаке Алине
Уж пора бы родить.
Только девочки наши
Подорвутся на мине,
Не родятся щенята,
И девчонке не жить...

Невозможно всех вспомнть,
И забыть невозможно,
То, что лётчицы наши
Не щадили врага.
А зенитчица Нюша,
Миномётчица Саша,
Санинструктор Дуняша
Будут с нами всегда.

Наш завод оборонный,
Позабыл про усталость.
Сотни женщин голодных
Никуда не спешат.
А от хлеба в кармане
Лишь горбушка осталась.
Но припрятала мама
Пайку для малыша.

Партизанку - девчонку
На рассвете убили.
Её мама рыдала,
Как ей всё пережить?
Ну скажите, потомки,
Разве этого мало,
Чтобы всем нам сегодня
Память женщин почтить?

Припев:

Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины.
Переводчики, снайперы,
И радистки в ночи.
Нас ведь так же калечило,
Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины,
Коль война в дверь стучит...


НИЕ - ЗАЩИТНИЧКИТЕ
НА РОДИНАТА

Припев:            
Е, какво пък, че жени сме.
На Родината – защита.
Преводачи, снайперисти,
през нощта радисти.
Нараняваха ни много,
е, какво пък, че жени сме.
На Родината – защита,
щом война почука...

Тихо шепне сестрата:
„Свойта майка спомни си.”
Капе кръв по халата,
а момчето гори.
Няма нова премяна,
за да стане невеста.
Оживява момчето...
А е тя на война.

Иванова е лекар.
Цар за всички на фронта.
Генерали, момчета
подчиняват се ней.
Тежко тя е ранена
не ще има дечица
и момчета с пагони
ще са нейни деца.

Кинолога Наташа
денем - нощем на крак е.
Рожби чака Алина,
кученца ще роди.
Но девойката наша 
се натъкна на мина...
Не ще има кутрета.
Няма тя да живей...

Колко спомени още
да забравим не можем,
как пилотите наши
не щадиха врага.
А зенитчица Нюша,
минометчица Саша,
санинструктор Дуняша   
ще са винаги с нас.

Наш завод за отбрана
без почивка работи.
А жените стотици
гладни где да вървят.
Че от хляба остана
в джоба малка коричка.
Свойта дажба запази
майката за дете.

Партизанка – девойка
в слънчев изгрев убиха.
Плака нейната майка,
как сега ще живей?
Е, кажете, потомци! 
Всичко туй не е малко
в тяхна памет ний всички
с почит днес да стоим!

Припев:
Е, какво пък, че жени сме.
На Родината – защита.
Преводачи, снайперисти,
през нощта радисти.
Нараняваха ни много.
Е, какво пък, че жени сме.
На Родината – защита,
щом война почука...

VII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2012/05/13/940

ЗАДАНИЯ ДЛЯ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
КОНКУРС "БОЛГАРИЯ" 2013:
http://www.stihi.ru/2013/01/03/6252