Ранение
Брату Анатолию
Качался пол от кованых сапог
Дрожали стёкла звонко в рамах шатких.
– А ну, давай ! А ну ещё, браток!
По-нашему, по-русски, по-солдатски!
Ревел баян восторженно и зло.
Отзванивали в такт ему медали.
И все решили: «Парню повезло»!
Домой пришли не все, которых ждали.
А он вернулся цел и невредим.
И даже вырос и в плечах раздался.
Огни надежд горели впереди,
И думал он, что заново рождался.
Но по ночам обратно шёл в пургу,
В истошный плач, в пожары и раскаты.
И накипала ненависть к врагу –
Стаканы разрывались, как гранаты.
Потом сутуло припадал к столу
И всё смотрел бездумными глазами.
И сила воли уступала злу,
И смешивалась водка со слезами.
И всё чернее становились дни,
И всё бледнее становились грани...
Он невредимым вышел из войны
И не заметил, что смертельно ранен.
Рана
На брат ми Анатолий
Перевод с русского на болгарский
Антонины Димитровой
Люлее пода тежкият ботуш.
Прозорците треперят, дограмата...
В атака! Смело! Братко, ти се дръж!
По нашему! По руски! По солдатски!
Реве баянът от възторг и гняв,
пригласят даже войнските медали.
И казват: „На момчето провървя!“
Не всички върнаха се живи, здрави...
А той се върна цял и невредим,
дори пораснал, възмъжал и снажен.
Гори надежда в мъжките гърди
и мисли, че отново днес се ражда.
Ала насън той пак е на война,
сред кански рев, пожари и снаряди...
И кипва пак ненавист към врага,
взривява чашите като гранати.
Прегърбен свлича се на маса той,
блуждае нейде погледът отнесен,
а волята отстъпва пак на злост
и водката със сълзите се смесва.
И все по-черни дните са сега,
и границите вече избледняват.
Той невредим се върна от война,
не забелязал смъртната си рана.