Обичам те от тука до безкрая,
а после, ако има накъде,
в мълчанието дълго ще гадая
дали без теб светът ми ще умре?!...
Дали ще има сили да взривява
с дъха на вятър тръпнещата нощ…
И как безмълвен обич ще дарява,
протегнал длан като просяк за грош.
И още ли ще мери хоризонти
отвъд страха на сивото небе?!...
А този път, във който се догонват
мечтите ни… дали без теб ще спре.
Обичам те, до лудост неприлично
и някак странно влизам в твоя ден.
Знам, после тази нощ ще е различна
и много ще прилича на сатен
разкъсан от едно взривено време.
Обречена на грях и свобода…
И дала всичко миг преди да вземе
безкраен спомен в шепа тишина…